Smirnoff

Най-популярната, най-продаваната в света, уникалната водка Смирноф на ексклузивна цена само в Partydrinks.bg. Колекцията ни включва оригиналните черна, синя и червена серия, както и емблематичната No.21. Предлагаме ви разнообразие от разфасовки, включително малките – 200, 250, 275и 350мл, както и по-големите: 07л. 1л и 3 л. При нас ще откриете свежите вкусови вариации: Vanilla, Green Apple, Electric Apple и Ice.

Велика история, повлияна от Великата октомврийска революция

Към настоящия момент няма абсолютно нищо руско в класическата Smirnoff vodka, освен руското звучене на марката. Брандът, заедно с неговата продукция е собственост на британската компания Diageo с производствени бази навсякъде по света, включително в Албания, Бразилия, Хондурас, Индия, Ирландия, Италия, Латвия, Монголия, Филипините, Обединеното кралство и САЩ, но не и в Русия.

Брандът Smirnoff започва своя път в една московска дестилерия, основана от Пьотър Арсениевич Смирнов, действала в периода 1831г. – 1898г. Днес продукти с това име се продават в над 130 страни по света, включвайки класическа и ароматизирана водка и малцови напитки.

През март 2006г. северноамериканският филиал на Diageo съобщава, че Смирноф е най-продаваната марка дестилирани напитки в целия свят. С множество възходи и падения, повлияни от исторически събития и вкусовете на хората, водката, превърнала се в нарицателно за класа не губи своето място на върха.

Водка Smirnoff се прави посредством традиционен метод на филтриране през дървени въглища, разработен от П. А. Смирнов и описан в неговата рецепта No. 21. Именно нея синът му Владимир, успял като по чудо да се спаси от екзекуция, успява да вземе със себе си при своето бягство от болшевишка Русия и да пренесе отвъд океана, където започва истинският живот на водката, превърнала се в легенда.

Пьотр Арсеньевич Смирнов основава своята дестилерия за водка в Москва през 1864 г. Новатор по душа, той е сред първите, започнали да прилагат метода на филтриране чрез дървени въглища, използван при дестилирането на американски бърбън, както и първият по това време, който рекламира своя продукт в местните вестници.

Много от дейностите, приети днес за класически маркетингов прийом, са били въведени в практиката от Пьотр Арсениевич. Той успявал да потуши бунта срещу продажбата на спиртни напитки и конкретно срещу водка Смирноф, предоставяйки редовно големи финансови дарения на църковния клир.

До 1886г. Смирнови чрез водката, която произвеждали, владеели две трети от московксия пазар, но главната цел от самото начало е била получаването на договор като ексклузивен доставчик на водка за царското семейство. И дестилерията го получава, успявайки по този начин да натрупа не само солиден капитал, но и завидна репутация.

След смъртта на Пьотр Арсениевич, компанията е наследена от третия му син Владимир (1875-1939), под управлението на който дейността по дестилирането процъфтява, достигайки над 4 милиона каси годишно. 1904 г. е годината, в която царят национализира руската спиртоварна индустрия и младият Смирнов е принуден да продаде фабриката и марката си.

По време на Октомврийската революция от 1917 г. семейство Смирнови е принудено от болшевишката власт да избяга от страната. Владимир възстановява фабриката си през 1920 г. в Цариград (днешен Истанбул). Четири години по-късно той се премества в Lwów (бивша Полша, сега Лвов, Украйна) и започва да продава водка под съвременния френски правопис на името „Smirnoff”, запазвайки сравнително високата ѝ за онова време цена.

Новият продукт се продава сравнително добре, но не колкото в Русия преди 1904 г. Допълнителна дестилерия е основана в Париж (1925 г.), обаче компанията е бегла сянка на предишния си образ. През 30-те години на миналия век Владимир се среща с Рудолф Кунет, руснак, емигрирал в Америка през 20-те години на миналия век и станал успешен бизнесмен в Ню Йорк.

Семейство Kunett е доставчик на зърно за дестилерията на Смирнови в Москва преди революцията. През 1933 г. Владимир продава на Кунет правото да започне да произвежда оригиналната Smirnoff водка в Северна Америка. След завръщането си в Съединените щати, Кунет напуска работата си на отговорник по продажбите и основава първата си дестилерия в Северна Америка в Бетел, щата Кънектикът  в началото на 1933 г.

Въпреки това, бизнесът в Америка не бил толкова успешен, колкото се е надявал Кунет. През 1938 г. той, не можейки да си позволи да плати необходимите лицензи за продажби, се свързва с Джон Мартин, президент на Heublein. Heublein е компания, специализирана във вноса и износа на алкохол и хранителни продукти. Мартин купува правата над марката Смирноф на цена от 14 000 долара.

Бордът му го обявява за луд, защото американците, традиционно пиещи уиски, не познават водката и следователно продажбите са минимални. Хитър маркетингов ход от тяхната страна е да променят името на продукта, предлагайки го като „бяло уиски без вкус и аромат“. Вследствие на лъжата продажбите нарастват значително.

Днес марката Смирноф е собственост на компанията Diageo, след поредица от крупни сливания и търговски сделки. През 1982 г. тютюневата компания R. J. Reynolds придобива Heublein Inc. за 1,4 милиарда долара, а RJR Nabisco продава дивизията на Grand Metropolitan през 1987 г. Grand Metropolitan придобива IDV Smirnoff, заедно с лицензираните ѝ локации и се слива с Guinness, формирайки компанията Diageo в края на миналия век – 1997г.