Джаспър Нютън Даниел, по-известен като Джак, е човекът, който дава на света Jack Daniel’s Old No. 7, знаковото Тенеси уиски (Tennesee Whiskey). Според една от легендите, No. 7 е седмата рецепта, която Мистър Джак опитва и тази, която намира за съвършена. Тенеси уиски е отделна категория уиски. Това, което го прави по-различно от всички останали е един специфичен технологичен процес и по-точно – процесът на специална филтрация на течността през дървени въглища от сладък клен. Тази специална филтрация е известна под най-различни имена. Щатът Тенеси я определя като „Процесът на окръг Линкълн“. В града на Джак Даниел – Линчбърг обаче се ражда едно от най-точните определения – „екстра благословение“. Филтрацията през дървени въглища е най-старата технология, която дестилационната фабрика на Джак Даниел използва и продължава да използва и до днес.
Как точно става това?
След прецизната селекция на висококачествена царевица, ръж и ечемичен малц и след добавянето на чиста вода от варовиковия извор Кейв Спринг Холоу, се получава смес, наречена “каша”. Следва традиционната технология на ферментиране “sour mash process”, при която винаги част от предходната каша се използва за създаването на всяка нова партида уиски. Така приготвеният дестилат започва своето дълго пътуване към превръщането му в уиски. Капка по капка, той преминава през ръчно изработен триметров пласт от дървени въглища с темпо, определяно единствено от времето, гравитацията и от нищо друго. Това пътуване отнема повече от седмица и след като приключи, уискито се преобразено. Както казват в Линчбърг – то е благословено.
Но именно филтрацията през дървени въглища е онази допълнителна стъпка, която придава индивидуалността и отличителната гладкост на Джак Даниелс, качествата които неговите почитатели очакват да намерят и високо оценяват.

Историята
Още съвсем малко дете, Джак напуска дома си и заживява при преподобния Дан Кол. Отец Кол бил лютерански свещеник, който държал местния магазин и малка дестилерия. Именно в тази семейна ферма Джак започва да изучава тънкостите в изкуството на правене на уиски. Негови ментори са проповедникът и роб на име Нейтън Грийн.
Съществува интересна снимка, поставена в стария офис на господин Джак Даниел. На снимката могат да се видят Мистър Джак, заобиколен от екипа за дестилация. Това, което прави портрета толкова интригуващ, е мъжът вдясно от Джак, афро-американски работник. Като се има предвид времето, през което тази снимка е била направена – около 1900 г. и расовото разделение, съществуващо в Америка тогава, е крайно необичайно един афроамериканец да стои седнал точно до собственика. Тяхната близост, подчертана в тази снимка обаче показва забележителната връзка, поставена в основата на историята за това как Джак започва да прави уиски. Има пълни основания да се вярва, че човекът на снимката е Джордж Грийн. Приятел на Джак, Джордж всъщност е син на роба Нейтън Грийн. Това е същият Нейтън Грийн, който заедно с преподобния Дан Кол е обучавал Джак Даниел в технологията за производство на уиски, още докато дестилерията е била собственост на лютеранския свещеник.
Джак в крайна сметка живее и работи във фермата на преподобния Кол до 60-те години на 17 век, докато още е далеч дори от тийнейджърска възраст.
След края на Гражданската война, местното паство и съпругата на преподобния Кол дават на проповедника ултиматум: да избере дали да продължи да прави уиски или да се отдаде изцяло на работата си като свещеник. Кол решава да продаде бизнеса си на Джак, който е все още 13-годишен. Така, през 1863 година, едва на 13 годишна възраст Джак Даниел става собственик на малка ферма, магазин и уиски дестилерията. Нейтън Грийн, вече свободен човек, е нает от Джак и става първият шеф-дестилатор – или това, което днес наричаме главен технолог на Джак Даниел. Нейтън Грийн работи с Джак като първи главен технолог, докато Джак не премества производството си в близката местност Кейв Спринг Холоу някъде след 1881 г. Там, най-близките синове Джордж и Ели и внуците му От, Джеси и Чарли продължават семейната традиция, работейки за Джак.
Днес, когато повече от 150 години са изминали откакто Нейтън Грийн и Джак са започнали да правят уиски заедно. Но и до днес винаги е имало представител на семейството на Грийн, който да продължава да работи в дестилерията на Джак Даниел. И ако някой ден намерите време и посетите в Линчбърг и Вие можете да видите портрета, който виси в стария офис на Джак и да чуете малко повече от тази уникална история за двама мъже, тяхното приятелство и уискито.

1866 е годината, през която
Дестилерия Джак Даниел е официално регистрирана, което я прави първата регистрирана дестилерия в САЩ.

„Никоя капка уиски не би поискала по-добро начало.”

Кейв Спринг Холоу, мястото където Джак Даниел решава да премести своето производство е най-големият природен ресурс на Линчбърг. С дебит от 800 галона вода, извиращи от мили под повърхността на земята всяка минута, тази изворна вода е наричана живата кръв на марката Джак Даниелс.
Джак Даниел купува Кейв Спринг Холоу и заобикалящата го земя за $ 2,148. Което, по онова време е цяло състояние. Сума, с която повечето хора доста биха се колебаели дали да се разделят, дори и под формата на инвестиция.
И какво вижда Джак във водата, която прави този ресурс абсолютно незаменим? Всъщност абсолютно нищо. Никаква утайка. Никакви примеси. Просто чиста, чиста, изворна вода. Толкова естествена, колкото човек може да си представи. Пластовете от песъчинки от варовиковата пещера естествено придават на водата разнообразие от минерали, които допринасят за характера на уискито Джак Даниелс. По-важното в този случай е, че варовикът напълно премахва следите от желязо във водата. Това е така важно, понеже желязото, което безспорно е важен елемент в нашия всекидневен живот е най-вредната съставка, ако си решил да произвеждаш уиски. Всяка бутилка на Джак Даниел, продавана по света, се прави с водата от този източник. Като се има предвид цялото уиски, което идва от инвестицията на Джак от $ 2,148, определено бихме казали, че Джак е постигнал една доста добра възвращаемост на вложението си във времето.

1904
Jack Daniel’s Old No. 7 получава официалното си признание – златен медал на Световното изложение в Сейнт Луис, Мисури. Този златен медал е първият от седемте.
Основната идея на Световното изложение през 1904 г. в Сейнт Луис, щата Мисури е да представи на света най-новите нововъведения в областта на науката и културата. Никой си няма и най-бегла представа, че там ще се появи едно чудо от съвсем различен вид, което ще завладее любовта и вниманието на света.
Джак Даниел и пристига в Сейнт Луис за състезанието с не особено големи надежди като производител на уиски от град, за който никой не е чувал. Jack Daniel’s Old No. 7 обаче безапелационно печели първенството в съревнование с 24 други уискита от цял свят. Първият медал от общо (разбира се) седем.

Johnnie Walker - „Keep walking”
От кого може да бъде създадена прочутата марка Johnnie Walker, освен разбира се от самия мистър Джон Уокър (John Walker). Историята на това забележите...

АБОНИРАЙТЕ СЕ!

ПОЛУЧАВАЙТЕ НАШИТЕ АКТУАЛНИ СУПЕР ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРЕДИ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!