Бирата се смята за най-старата алкохолна напитка в света. Днес тя се нарежда по популярност на трето място в света след кафето и чая. Бирата е слабоалкохолна напитка и се произвежда от вода, малцов ечемик, хмел и ферментационна мая. Но в нея се добавят често други аромати или подсладители. Може също да се добавят и аромати чрез билки и плодове.

Бирата се смята за най-старата алкохолна напитка в света. Днес тя се нарежда по популярност на трето място в света след кафето и чая. Бирата е слабоалкохолна напитка и се произвежда от вода, малцов ечемик, хмел и ферментационна мая. Но в нея се добавят често други аромати или подсладители. Може също да се добавят и аромати чрез билки и плодове.

ИСТОРИЯ НА БИРАТА

Историята на бирата е толкова стара, почти колкото историята на човечеството. Тази напитка запазва популярността си хилядолетия наред и в много области става неотменна част от местната култура.

ПЪРВАТА БИРА

Видно от намерените на територията на древните шумери в Месопотамия клинописни таблички, бирата е позната още през третото хилядолетие пр.н.е. Тя се конусмирала през този период и от вавилонци и египтяни. Във Вавилон са произвеждат деветнадесет вида бира, като производството се регулира от законите на Хамурапи. Например цената на бирата се определя от тях и всяко нарушение се наказва със смърт. Пивоварството е широко разпространено в древен Египет, защото и там консумацията е голяма. При археологически разкопки в Египет е намерена най-старата записана рецепта за производство на бира.

Впоследствие пивоварството навлиза и в Европа. В началото на нашата ера някои римски историци съобщават в изворите си, че келтите, германите и други племена консумират бира. Викингите вярват, че, според скандинавската митология във Валхала – залата, където смелите войни отиват след смъртта си, чашите на мъжете са препълнени с бира.

По време на Средновековието в Европа основен производител на бира са манастирите. Монасите подобряват технологията, използвайки хмела като консервант. Благодарение на индустриализацията през 20 век производството на бира се механизира и са направени много важни открития.

Френският химик и микробиолог Луи Пастьор е открил, че маята, която е основа за ферментация на бирата, се състои от живи организми – дрожди. Това откритие дава възможност за упражняване на по-голям контрол при трансформацията на захарите в алкохол. Като една от най-важните фигури в историята на пивоварството се налага Кристиан Хансен. Той посвещава целия си живот в проучване и класификация на различните видове мая. Сред обектите на изследването му е и култивирането на чиста бирена мая. По този начин Хансен буквално предизвиква революция в пивоварството.

Колкото и невероятно да звучи, пивоварството е наистина голямо предизвикателство. Сега ще разгледаме тайната, която се крие зад хубава чаша бира.

КАК СЕ РАЖДА БИРАТА

Технологията на производство на бира претърпява значителни промени през вековете и днес тя е различна на различните места. Но почти всички видове бира съдържат четири основни съставки: ечемик, хмел, вода и бирена мая. Целият процес по производство на бира може да се раздели на четири етапа: приготвяне на малца, приготвяне на пивна мъст, ферментация на пивната мъст и отлежаване на пивото.

ПРИГОТВЯНЕ НА МАЛЦА

Този етап включва сортиране, почистване и претегляне на ечемика. След това ечемикът се накисва във вода и престоява, за да покълне. Покълването продължава между пет и седем дни при температура около 14°. Резултатът е получаване на зелен малц, който се премества в специални сушилни. Там влагата на зеления малц намалява с от 3 до 5%, така, че да спре покълването. След сушене кълновете се отстраняват от малца и той се смила. Тогава той е готов за следващия етап.

ПРИГОТВЯНЕ НА ПИВНА МЪСТ

Смленият малц се смесва с вода, с цел - получаване на малцова каша, която постепенно се загрява. При определена температура ензимите започват да превръщат нишестето в прости захари. Този етап продължава повече от четири часа, като резултатът е получаване на пивна мъст, която се пречиства чрез филтриране. Следва варене, което прекратява действието на ензимите. При варенето към пивната мъст се добавя хмел, който придава характерната за бирата горчивина. След като се вари в продължение на два часа, пивната мъст се охлажда до определена температура.

Ферментация на пивната мъст

Ферментацията е най-важната част от пивоварството. Простите захари се превръщат в алкохол и въглероден двуокис чрез бирената мая. Времетраенето на процеса и температурата, при която протича, зависят от вида бира, който се произвежда – ейл или лагер. След ферментацията полученото зелено пиво се прехвърля в големи резервоари и се оставя да отлежи в избени помещения.

Отлежаване на пивото

При отлежаването бирата придобива характерния си вкус и аромат, както и пенливостта си, благодарение на отделения въглероден двуокис. Тя може да отлежава от три седмици до няколко месеца, в зависимост от типа и. Накрая се разлива в чашите и е готова за последния етап – консумацията и.

Видове бира

Типовете бира се различават помежду си. Съществува светло и тъмно пиво, сладко и горчиво, направено от ечемик и пшеница. Вкусът на различните видове бира зависи от много неща, включително от качеството на използваната вода, типа малц, технологията на производство и бирената мая.

Сред най-известните бири и пилзенското пиво. То се произвежда в стотици пивоварни заводи по целия свят, но оригиналното пилзенско пиво се произвежда само в чешкия град Пилзен /Пълзен/. Тайната на производството му се крие както в технологията, така и в използваните суровини – мека вода, висококачествен малц и подходящ вид бирена мая.

Друг превъзходен тип пиво е бяла бира от пшеница /Weizenbier или Weissbier/, която е популярна най-вече в Германия. Характерни за Великобритания са тъмното пиво, тип портер и бирата стаут. Портер е силно пиво с повърхностна ферментация, произведено от изпечен малц, който придава на напитката тъмен цвят. Този тип пиво е произведен за първи път в Лондон през XVIII век, като „хранително“ питие за работещите усилен физически труд като например хамалите /името на този тип бира идва от думата за халамин/. Стаут е тъмна и гъста бира, която е популяризирана в Ирландия и в света от семейство Гинес, която е разновидност на тъмното пиво „портер“. Съществуват два типа стаут – английски сладък стаут, който съдържа лактоза /млечна захар/ и ирландски сух стаут, който е горчив и съдържа по-голям процент алкохол.

Ако се изходи от типа на ферментация – ниска или висока, бирите се делят на лагер и ейлов. Бирите тип лагер са масовите бири, които могат да бъдат светли или тъмни, слаби или горчиви, в зависимост от това дали малцът е препечен и използваното количество хмел, както и от други различни традиции. Сред най-хубавите качества на бирите-лагер е свежестта им, а в групата им влизат бок, американски лагер, виенски лагер и много други.

Бирите тип ейл са с висока ферментация и като цяло са по-комплексни и по-богати на вкусове и аромати заради получаваните в процеса на производство естери. Този тип включва класически пейл ейл, кафяв пейл ейл, индийски пейл ейл и американското му отроче, портър, стаут, хефевайцен, белгийските ейлове, както и много други бири със стари европейски традиции. Ейловете са нмого и различни видиве, тъй като вкусът, силата и ароматът им зависят единствено от въображението на пивоваря, а то като че ли няма ограничения - цветовете са в цялата гама от бледожълто до черно, вкусовете варират от слабохмелови до ударни дози горчилка, а добавки могат да бъдат всички живи видове, познати на зоологията и ботаниката. Традиционно ейловете са по-силни, над 5%, но и това не е задължително. Цялото това богатство прави палитрата от продукти неизчерпаем източник на вдъхновение и експерименти за всеки любител на бирата.

Третият стил бира е ламбик, чиято древна технология включва спонтанна ферментация. Този стил бира е с по-кисел вкус, но пък е с изключително богат букет от аромати. Ламбикът трябва да отлежи, а дрождите Brettanomyces bruxellensis (както показва името, този стил е характерен за Белгия), в комбинация с различни бактерии, са едно от новите предизвикателства за крафт пивоварите, които с любов ги наричат брет. Плодовите крийк и фрамбоаз също са ламбик, сварен с вишни или малини.

Важен фактор за любителите на пивото е дали то е в бутилки или кутии, или излиза направо от бъчвата. Повечето българи предпочитат бирата студена. Други предпочитат да я пият охладена, излязла от бъчвите в избата на заведението.

В заключение можем да кажем, че бирата е напитка с много лица. Умерената и употреба може да се отрази положително на здравето. Според някои източници умерената консумация на бира може да предотврати сърдечните заболявания. Ако направите добър избор от различните марки и типове пиво, ще се насладите на тази освежителна напитка с превъзходен вкус, особено през летния сезон и по време на настоящото световно първенство по футбол. Като си наливате чаша от богатата на пяна кехлибарена напитка, спомнете си за уникалната и история.   

ШАМПАНСКО
Шампанското спада към шумящите вина, които се делят на пенливи и искрящи.Отличителна черта на шампанизираните вина е, че те се получават чрез процес н...
РОЖДЕН ДЕН – ПОДАРЪЦИ, НАПИТКИ И ТРАДИЦИИ
Рожденият ден се отбелязва с празненство, на което присъстват близките на рожденика, като в почти всички случаи му се подаряват подаръци, а празненств...

АБОНИРАЙТЕ СЕ!

ПОЛУЧАВАЙТЕ НАШИТЕ АКТУАЛНИ СУПЕР ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПРЕДИ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!